Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: leslieshay
Днес: 0
Вчера: 3
Общо: 13672

Онлайн са:
Анонимни: 68
ХуЛитери: 8
Всичко: 76

Онлайн сега:
:: FFortuna
:: tsveti
:: tintiri
:: ma_gi
:: Elling
:: SylviaMak
:: lennichkata
:: Samanda

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2017 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
22 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЛала Пенка и училищният звънец
раздел: Разкази
автор: LeoBedrosian

Училището опустя. Лала Пенка, чистачката свали розите от помътнелия пиринчен звънец и го прибра грижливо в чекмеджето на буковия шкаф. Шкафа го бе заварила преди четиридесет години, когато след майчинство бе постъпила в училището.
Тогава директорката Кечева я бе удостоила с честта тя първа да удари лъскавия звънец за първия учебен час. И тя задрънка, та чак в къщи да я чуе мъжо ѝ, горда и развълнувана. От тогава всеки петнадесети септември биеше камбаната, щуравите дечурлига с тежки чанти и раници се шмугваха покрай нея с викове и крясъци и така се затътряха учебните дни, чак до края на май, когато пак тя, Лала Пенка удряше последния звънец и с това възвестяваше на нетърпеливите деца началото на ваканцията им.

И така, цели четиридесет и две години. Бронзът на камбанката потъмня. С него помръкна и лицето на старата чистачка. Дълбоки бръчки го прорязаха и белязаха всяка една от изминалите безплодни години. Школото също остаря, дограмата му изсъхна и се изколибчи. Покрива протече, а чиновете овехтяха и се разхлопаха. С годините и децата намаляха. Отначало взеха да се записват все повече циганчета, докато преди десет години директорката разгледа дневниците и установи, че сред шейсетте и осем деца има само едно българче. Учителите се пенсионираха, а нови не постъпваха. На останалите им се налагаше да съвместяват по няколко предмета и едва успяваха да съберат палавите дечурлига в оронените ученически стаи.

Агонията на старото школо продължи още десетина години. Всеки септември Лала Пенка с надежда вадеше звънеца от буковия шкаф, връзваше му китка свежи градински хризантеми и излизаше пред входа на училището да посреща първолаците и плахите им майки. Всяка есен слушаше обещанията на директорите, че нещата ще се подобрят, че оня отговорен другар бил казал, че другия важен господин бил подписал, че голям ремонт ще се правел на школото. И всяка есен със скръб виждаше, че все по-малко деца влизат, а учителите все повече остаряват и се обезверяват. Но нали ученици имаше, учеха се криво ляво. А тя всеки час биеше пиринчения звънец и с плавен глас ги подканваше да влизат в час. На нея, неучилата това ѝ стигаше. Да премете хартийките от линзерчета, да поподреди разместените чинчета и да избърше два пъти в годината прозорците. А наградата ѝ беше да чуе гласеца на медната камбанка. За това живееше.

И днес, когато раздадоха бележниците на нетърпеливите циганчета и директора им пожела „Весела ваканция“, лала Пенка удари последния училищен звънец, обърна се и се затътри към малката си стаичка под стълбите. Остави звънеца, окачи престилката на дървената закачалка и понечи да си тръгне. Изведнъж се спря и се върна за табелката. Заключи олющената врата и закачи табелата на таблото, където окачваха програмите на учениците. После се затътри към дома си.

Съобщението на табелата бе кратко и гласеше: „От днес, 31.05.2017 г. Училище Иван Вазов се закрива.“


Публикувано от Administrator на 31.05.2017 @ 15:11:11 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   LeoBedrosian

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Спомени от второто ми детство
автор: mig
445 четения | оценка 5

показвания 42602
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Лала Пенка и училищният звънец" | Вход | 2 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Лала Пенка и училищният звънец
от LATINKA-ZLATNA на 31.05.2017 @ 21:36:17
(Профил | Изпрати бележка)
Актуално е, Лео!
Хубав ден!


Re: Лала Пенка и училищният звънец
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 01.06.2017 @ 10:49:08
(Профил | Изпрати бележка) http://www.geocities.com/lbochev/pisalishte.html
до болка
мерси

]


Re: Лала Пенка и училищният звънец
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 31.05.2017 @ 15:47:55
(Профил | Изпрати бележка) http://goforit-tsveti.blogspot.com/
Е, можеха да напишат табелата и на шльокавица :(.


Re: Лала Пенка и училищният звънец
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 31.05.2017 @ 15:59:07
(Профил | Изпрати бележка) http://www.geocities.com/lbochev/pisalishte.html
Те можеха и въобще да не я напишат, като няма кой да я прочете...

:(..

мерси

]


Re: Лала Пенка и училищният звънец
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 31.05.2017 @ 17:58:34
(Профил | Изпрати бележка) http://goforit-tsveti.blogspot.com/
Лео! Да бъдем все пак малко по-оптимистични :(!

]


Re: Лала Пенка и училищният звънец
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 01.06.2017 @ 10:48:47
(Профил | Изпрати бележка) http://www.geocities.com/lbochev/pisalishte.html
Дай боже да се народят деца някой ден, да гушнат шарената книжчица, пък да зачуруликат във веселото школо и да грейнат стаите му... Дай боже!

]