Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: leslieshay
Днес: 0
Вчера: 3
Общо: 13672

Онлайн са:
Анонимни: 67
ХуЛитери: 7
Всичко: 74

Онлайн сега:
:: tsveti
:: tintiri
:: ma_gi
:: Elling
:: SylviaMak
:: lennichkata
:: Samanda

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2017 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
22 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПразният лист
раздел: Есета, пътеписи
автор: apollyn

Отгръщам страници всеки ден. Страниците
отгръщат мен всеки миг. Листата се оронват
от дърветата като разгърнати листове от
книга.Оранжевите и пурпурни сълзи на
есента пълнят като черно мастило свежата
зеленикава чистота на листата.

Листа и листове… Зелена, ярка свежест насред пустош, населена със звуци и тишина. Бяла, ярка свежест насред бездна от човешки емоции, мисли и имагинерни образи. Листата и листовете чакат мига на сътворението, когато ще бъдат отгърнати и запокитени във вакуума на Вселената.
Празният лист, празните листове са пепруди без криле и без блясък. Цветният прашец не е докоснал съществата им, за да ги превърне във фина неуловима естетика, която зове своя ясен небосвод.
Празният лист е страх. Той е паника и ужас, той е очакване, надежда и болка. Той е неродено дете, неизречен стон, неизсънувана мечта. Той е неочакван и завладяващ, истински, мой, само мой.
Разтварям старата тетрадка. Тя вика името ми. Гъсто изписаните редове протягат хищни мастилени ръце към мен. Празните им очи се давят в черно-сини сълзи, в мен, в погледа ми, в жежките спомени за горчивите ми часове над тях…
Ситни букви ме дебнат хищно, нанизи от суми и числа се опитват да обвържат вниманието ми, да го задушат. А тези толкова пълни листове пълнят очите ми със солени спомени, с копнежи. Осакатените лица на страниците са изгубили светлата си красота, те крещят, скандират името ми и от кротки пъстроцветни пеперуди са се превърнали в жестоки хищници, в чудовища с пипала от собствената ми ирония.
Ах, тези пълни листове, преливащи в безсмислени плетеници от думи и грозни драсканици… Искам да ги разкъсам и намразя, но, напоени със собствените ми безделие, чувства и мисли, те извикват само тих ужас и съжаление…
Последният лист е още празен. Той не е намачкан, не е пожълтял. Той ме чака, той ме вика с тих, безмълвен шепот. Той чака да се превърне в мен, да го обикна и да го заболя, както той ще заболи, когато го отгърна изписан. Искам да се наведа и зашепна в глухите му нишки колко много го обичам, колко много се нуждая от него. Устните ми докосват гладката, чиста повърхност, в която ще огледам себе си…
А аз… Аз ще го превърна в свой любовник, докато химикалката шари по него, отваряйки в светлата му плът неизлечими рани. Аз ще го обичам, докато опетнявам съществото му; ще го обичам както жрица- своя бог и ще му принеса в жертва себе си. Аз ще го превърна в мраморен олтар, по който ще се стичат бездушни мастилени думи. Аз ще изгоря в него, докато той боли вътре в мен, превърнал се в част от многоликото ми аз. Аз ще флиртувам с него, за да го захвърля с хладна жестокост.
А той… Той, празният лист, ще се превърне в уникално парченце вселена. Той ще прелее в мен. Той ще се превърне в красивата пеперуда, чиито изкуствени крила ще бъдат мое дело, мое творение.
Какво ли име да ти дам? Ти, който си положил в ръцете ми своята невинност, ти си лишен от име и лице. Ти ме плашиш с белотата и чистота си. Сграбчил си сърцето ми в лепкавия хват на паниката и аз се задушавам тук, над теб. Усмихваш се с жестоката усмивка на любим, а в очите ти грее прелъстително пламъче. И аз не мога да ти устоя. Никога не съм могла. Аз искам да ти се отдам с цялото си същество…
Мой бедни, празни листе… Мой принце… Ти си поет без очи и език. Защото ти си още нероден, необикнал, непрогледнал. Моя единствена обич, ти трепериш пред мен, ти стенеш за моята мастилена милувка, а аз все така мога да ти даря единствено себе си и да се надявам, че моят дар за теб няма да те превърне в зло, обезумяло чудовище.


Публикувано от mmm на 10.06.2004 @ 19:56:41 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   apollyn

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.8
Оценки: 5


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Спомени от второто ми детство
автор: mig
445 четения | оценка 5

показвания 42614
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Празният лист" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Празният лист
от Marta (marta@all.bg) на 10.06.2004 @ 21:14:11
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
!!!!!!!!
Бъди сигурна, че не е превърнат в зло, обезумяло чудовище, въпреки че мисля- голяма дарба е да се превърне лист в такова чудовище, има хора с такъв талант. Твоята дарба е бяла, ако мога така да се изразя и да съм ясна без суперлативи.