Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: leslieshay
Днес: 0
Вчера: 3
Общо: 13672

Онлайн са:
Анонимни: 68
ХуЛитери: 7
Всичко: 75

Онлайн сега:
:: tsveti
:: tintiri
:: ma_gi
:: Elling
:: SylviaMak
:: lennichkata
:: Samanda

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2017 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
22 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифта"Детето-щастие"
раздел: Есета, пътеписи
автор: PolinaZ

В грешната плът на своята майка тръпнеше непожеланото дете-щастие. Сивият грохот на дните раздробяваше надеждата на милиони парченца безмълвие. Няма нито следа от успокоителните лъчи на вчерашното безстрастие.   Обрулен лист с изсъхнало тяло полита, пада с тътен, но остава нечут. Още едно дърво се пооголва, изгубило дори спомена за мечтата си да бъде вечнозелено. Дарило и последните си черни плодове на неблагодарната твърд, то чака нероденото дете-щастие да бъде донесено под него.
  Дарило и последните си черни плодове на неблагодарната твърд, то чака нероденото дете-щастие да бъде донесено под него. Чака обещана усмивка, която да открадне, за да маскира себе си с нея. Чака и няма търпение, защото последната открадната усмивка вече избледнява…Грозен писък в паметна нощ, с който грешната плът се моли за смърт. Детето-щастие е родено. И гарван писва, сграбчен от стона на угасваща буря. Сигнал за дървото, че скоро пак ще има усмивка.
   Но детето-щастие не се появи скоро. Освен това не беше донесено, а дойде само. То носеше света в очите си - в едното - деня, нощта - в другото, и тяхната жертва се облече в усмивката на детето-щастие. То имаше много усмивки, затова подари една на дървото. Огнена струя живот събуди спомена за мечтата му да бъде вечнозелено. Но беше късно. То не открадна усмивка, но искаше да открадне, и беше наказано. Червен облак от пясъчен свят зарови листото - последната жертва преди заветната нощ. В пожарищата на своята мъка издишащата майка на детето-щастие беше отправила молитва за смърт, която стигна далече, но все пак се върна и наказа дървото. Денят и нощта поеха усмивката и влюбени един в друг се сляха и полетяха обратно към очите на непожеланото дете-щастие.

     август, 2003г.


Публикувано от BlackCat на 07.06.2004 @ 23:22:38 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   PolinaZ

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Спомени от второто ми детство
автор: mig
445 четения | оценка 5

показвания 42622
от 50000 заявени

[ виж текста ]
""Детето-щастие"" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Детето щастие...
от dara33 на 08.06.2004 @ 08:46:52
(Профил | Изпрати бележка) http://dara33.blog.bg/
тъжно странно красиво
жадувано тръпнещо истинско
познато обичано отхвърляно
отричано дори и хулено
детето щастие
изгрява!

нека грее не да умира
нека бъде
винаги сред нас
хората
дето все го подритваме или като майката грешница не пожелаваме истински със сърце...