Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: leslieshay
Днес: 0
Вчера: 3
Общо: 13672

Онлайн са:
Анонимни: 52
ХуЛитери: 5
Всичко: 57

Онлайн сега:
:: seal11
:: 4erGologan
:: angar
:: FFortuna
:: LeoBedrosian

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2017 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
22 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПовик
раздел: Избрано поезия
автор: osi4kata

Тръгвам при мама,
тя ме очаква
там - под голямата круша,
а сред клонака,
кацнал е гарван,
леко приклекнал и слуша.
Мама ме чака. Мраморна пейка,
плочата също от мрамор -
бял, по страните едва розовее,
дати, послания... Мамо!
Гарванът граква веднъж и затихва,
после пак - точки, тирета.
Морзово праща послания. Вика.
Викове право в сърцето.
Мама ме чака - блага и тиха.
Винаги вижда къде съм
и предполагам сега се усмихва,
нося в ръцете си цвете.
Тръгвам при мама,
гарванът грачи,
крие се нейде в клонака,
някой би рекъл, че крушата плаче.
Тръгвам, че мама ме чака.


Публикувано от anonimapokrifoff на 18.06.2017 @ 10:15:19 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано поезия

» Материали от
   osi4kata

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Евангелие на Детето
автор: LeoBedrosian
170 четения | оценка 5

показвания 24866
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Повик" | Вход | 6 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Повик
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 27.06.2017 @ 00:52:33
(Профил | Изпрати бележка)
!!!!! Образите и думите ти ме пронизаха директно в сърцето! Почувствано, предадено с нежност и болка. В смирение. Светлина на душата й....


Re: Повик
от Marisiema на 18.06.2017 @ 20:30:36
(Профил | Изпрати бележка)
Боже, тъжно ми стана!И толкова дълбоко е изживяно, и толкова красиво и образно е разказано!Браво!


Re: Повик
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 18.06.2017 @ 16:27:13
(Профил | Изпрати бележка)
Те ни чакат, но за сега само да приседнем на пейката... Рано ни е за другото виждане, нали Осичке?
Бръкна ми в душицата, бе момиче, душевадка такава! А сълзите сами си потекоха...


Re: Повик
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 18.06.2017 @ 16:20:09
(Профил | Изпрати бележка)
Това е писано за да разплаква...
...всеки, който може да почувства Поезията и в душата си!

Браво ти!
...и ти благодаря, че и мен разплака!

Бой...


Re: Повик
от PeterVan на 18.06.2017 @ 15:27:04
(Профил | Изпрати бележка)
Прекрасни стихове! Поклон пред бялото послание.


Re: Повик
от rady на 18.06.2017 @ 11:50:27
(Профил | Изпрати бележка)
Мама=чака...Майките ни, ние, всички жени все чакаме...
Разхлопа ми неделята, но ти благодаря!