Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: leslieshay
Днес: 0
Вчера: 3
Общо: 13672

Онлайн са:
Анонимни: 52
ХуЛитери: 5
Всичко: 57

Онлайн сега:
:: seal11
:: 4erGologan
:: angar
:: FFortuna
:: LeoBedrosian

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2017 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
22 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаВисят ти топките
раздел: Еротика
автор: LeoBedrosian

18+

Трети час си смуча кафето в кварталното капанче и мързелувам. Какво друго да правя в тая жега? Постепенно в главата ми се оформя една мисъл - дали да не сменя поредното блудкаво кафе с една топла и толкова блудкава бира, когато я забелязвам.

Седи сама на пейката отсреща и си стиска коленете. Сякаш иска да скрие нещо между тях. Изглежда като изоставено куче, което се оглежда плахо, страхувайки се някой да не го ритне. Не знам точно какво, но нещо в нея ме привлича въпреки поизоставения ѝ вид и немитата коса. Сядам до нея , като внимавам да не я изплаша. Не искам да избяга, затова ѝ се усмихвам с най-невинната усмивка на тоя свят.

- Миришат ти зъбите.
- Така е, а ти от кога не си мила косата си? - това я накара да се замисли, което се познава по напрегнатия ѝ поглед, насочен нагоре.
- Не помня, може да е минала седмица. Защо?
- Защото моите зъби така си миришат откакто бях в прогимназията. Друг кусур намираш ли ми?
- Да, ама няма да ти го кажа - обръща се настрани, но не можа да скрие леката си усмивка.
- Ще понеса всичко, давай направо.
- И няма да ми се разсърдиш? - въпросът беше искрен.
- Кучето не се сърди когато го ритнат. Ръмжи и хапе. И понеже двата ми останали зъба са се разклатили опасно, обещавам, че няма да те захапя.
- Висят ти топките.
- Те са като народната власт - клатят се, висят, но никога не падат. Поне съм ги измил тая сутрин – зачаках да видя реакцията ѝ с надежда за някакво лирично продължение, за малко топлина и съчувствие, или поне за едно бързо излизване на косматите ми топки…
- Печелиш – каза с някаква странна тъга. Топлите нотки в гласа ѝ ме накараха да мечтая – значи топките ти са по-чисти от косата ми. Затова ли си ги показал?
- Не те карам да ги гледаш – сега е мой ред да притисна коленете си едно до друго, но осъзнавам, че с това едва ли ще прикрия провисналите ми тестикули, чийто торбички с годините се удължиха до олимпийски размери – искаш ли да закърпиш дънките ми. Така де, та да прикрият тия грозни, рошави и нахални топки, а?
- Аз нямам нищо против, нека си висят. На мене ми харесват. И останалото ли е толкова дълго?

Сега е момента да забележа игривите цветни петна в бистрите ѝ ириси, обрамчени с най-големите и чисто бели очни ябълки. И всичката тая прелест ме гледа изпод дълги и извити мигли, които ме карат да забравя сплъстената ѝ коса.

- Да ти го покажа ли?
- Е, не тук – извръща пак бистрия си поглед, сякаш си говорим за некосената градинка и кърлежите в нея.
- Твоя воля. Живея наблизо, имам бира и не бързам за никъде – изпъвам се като бръснарски каиш на пейката, без дами пука, че птичка се изцвъка на рамото ми. Седим така няколко минути и се радваме на живота. Тя, на това, че някой я заговори, а аз че все още съм достатъчно самоуверен, за да предложа секс. Или поне един сносен минет, каквото дойде. Тя вади салфетка и избърсва изцвъканото, като така още повече го замазва. Аз небрежно я погалвам по омазаната коса.

Две крастави кучета сме, които им е хубаво, пощят се пред всички и скоро ще се излижат. Тя спира да си стиска краката, аз също вадя на показ къпаните си топки сякаш винаги сме се познавали и не се притесняваме от недостатъците си.

- Спомена за бира. Да минем през пазара за картофи, имаш ли олио?


Публикувано от Administrator на 16.06.2017 @ 14:06:41 



Сродни връзки

» Повече за
   Еротика

» Материали от
   LeoBedrosian

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Спомени от второто ми детство
автор: mig
444 четения | оценка 5

показвания 40752
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Висят ти топките" | Вход | 8 коментара (15 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Висят ти топките
от yoro на 19.06.2017 @ 20:23:54
(Профил | Изпрати бележка)
Много готино, Лео, улична мъдрост и житейска философия има тук! Смело напред, пък да става каквото ще, мисълта е враг на действието! Обаче наистина много опасни мацки има по пейките...:)))


Re: Висят ти топките
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 19.06.2017 @ 17:30:52
(Профил | Изпрати бележка)
Жалко. Подведох се да го прочета, подмамен от заглавието. Мислех, че ще е нежно словоизлияние за тъжна коледна елха на следващата сутрин...

:))))


Re: Висят ти топките
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 18.06.2017 @ 01:57:33
(Профил | Изпрати бележка)
:))))))))) Направо ме разбиваш! Добър си в прозата, сладкодумен. Преди или след ще пържат лирическите :)))))) Тази вечер правих пържени картофи. Обаче си мия косата всеки ден :))))))))))))))


Re: Висят ти топките
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 17.06.2017 @ 00:39:11
(Профил | Изпрати бележка) http://www.geocities.com/lbochev/pisalishte.html
Препоръчвам да го четете, докато слушате тая музика.


Re: Висят ти топките
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 16.06.2017 @ 20:34:39
(Профил | Изпрати бележка)
A be, Leo... ееееее

Кой те е наплашил толкова, че за такъв, откровено *свенлив* разказ,
трябва да лепваш забрана за *18* че и *+* години?
Само заради *топките*, *минет* и *секс*... ами тези дето са на 18 с *-*
години - направо ще ти се изсмеят!
А разказът ти е много приятен за четене! И както вече коментираха - докато
чете, на човек му се иска да му се случва нещо такова.
Какво повече от това може да очакваш като автор за похвала и награда?
Браво!
... и пак ще си го прочета!!! С удоволствие!!!

;-))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))


Re: Висят ти топките
от doktora на 16.06.2017 @ 17:52:05
(Профил | Изпрати бележка)
Готин си, Лео, направо ми се прииска да срещна подобна душица с немита косица... за за по биричка с пържени картофки, е и още нещо... )))))))


Re: Висят ти топките
от IGeorgieva на 16.06.2017 @ 18:54:52
(Профил | Изпрати бележка)
:) Не би ми хрумнало такова запознанство :), но разказът ти се е получил много добре!


Re: Висят ти топките
от kameja на 16.06.2017 @ 15:54:23
(Профил | Изпрати бележка)
"Живот без маска и без грим", с усмивка и приемане. Беше ми приятно да прочета краткия ти разказ.