Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: leslieshay
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13672

Онлайн са:
Анонимни: 80
ХуЛитери: 6
Всичко: 86

Онлайн сега:
:: Mariell_Desing
:: lennichkata
:: hristam
:: zebaitel
:: apostola
:: milyovelchev

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2017 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
22 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИ жесток е светът
раздел: Поезия
автор: osi4kata

... и жесток е светът, ала пак го обичам.
Вижте как се извива дъгата!
Есента е разголила свойта плът неприлично,
подир себе си ръси листата
на отминал живот, на отминало време,
на греховни и сладки любови,
вятър остро реди на полята поеми,
те потръпват - съвсем беззащитни и голи.
Сякаш утре ще дойде безсърдечен косач,
ще замахне с косата и... толкова!
Ще им вземе главите. И разнася се плач -
носталгичен. Не плачат от болка,
плачат те за преди, за отминали дни,
за любовните клетви на вятъра,
беше млад той - гальовен и леко ревнив,
дните дълги, а нощите кратки.
И отгледаха с него много свои деца,
той докара за тях дъждовете,
той разчистваше облаци и щастливо игра
с дъщерите си и синовете си.
Но към края на лятото любовта прегоря,
прегоряха без нея полята,
а ветрецът любовен също тъй остаря,
озлоби се и стана на вятър,
и зашепна поеми, от които боли,
като звук от плющящи камшици,
а децата се пръснаха на различни страни,
всяко имаше път да си скита.
И дойде есента. Този свят е жесток,
ала, господи, как го обичам.
И очаквам косача да замахне широко...
а напролет ще цъфнат кокичета!


Р. Симова, 2017


Публикувано от anonimapokrifoff на 09.06.2017 @ 08:34:41 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   osi4kata

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Евангелие на Детето
автор: LeoBedrosian
174 четения | оценка 5

показвания 46640
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"И жесток е светът" | Вход | 4 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: И жесток е светът
от PeterVan на 16.06.2017 @ 03:51:11
(Профил | Изпрати бележка)

Харесах твоята ... биография на днешното семейство. Изживяна и изстрадана. И между другото с... препинателни знаци, които съвсем не са излишни, защото Точката все още е важна в този живот. Надявам се, че имаш многоточия и в тази биография.Поздрави за есента и стихотворните ... кокичета!


Re: И жесток е светът
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 11.06.2017 @ 01:16:09
(Профил | Изпрати бележка)
Цял един човешки живот в това зряло стихотворение. За обичане си е светът. Нека си обичаме и пътищата. Поздрави за поезията ти!


Re: И жесток е светът
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 10.06.2017 @ 09:07:28
(Профил | Изпрати бележка)
Сам се чудя на себе си - какво не харесах, че не коментирах вчера, още
на *първи прочит*? Всичко си има стихът ти. И все пак - отидох да си чета
пак *Оптимистично стихотворенийце*. А защо? Ами - не знам... :) :) :)

;-))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))


Re: И жесток е светът
от Ufff на 10.06.2017 @ 07:48:11
(Профил | Изпрати бележка)
Свойско. "а ветрецът любовен също тъй остаря, / озлоби се и стана на вятър" - крилата мисъл".